Вампири и некроманти
Да направим пътешествие в миналото до Френската Революция, когато се установяват принципите на модерната демокрация. Тогава в началото на XIXвек Просвещенските идеали, водят до промяна в устройството на големите европейски империи. Отхвърля се идеята, че монархът държи духовната енергия нужна за управление и че неговата власт има божествено начало.
Оттогава модерните управници не са духовни водачи на своите народи, те просто изпълняват технологията на управление. Макар и ефективна тази система неглижира, че освен разумно, човекът е и духовно същество.
Според Робърт Муур¹ като реакция културните течения в последвалия Романтизъм оплакват загубата на религиозните и духовните идеали. Ярки образи в изкуството са рицарите на честта, митичните същества като русалки и нимфи и преследването на носталгия по по-добри отминали времена.
В демократичната държава новият регулатор са набиращите сили масови медии. Техния пазар на информация несъзнавано възражда и утвърждава един от най-значимите символи на Романтизма - вампирът. Пиещият кръв, за да получи вечен живот, знания и власт.
Националните идеи изместват връзката с религиозното и получават тласък в отговор на усещането за осиротялост на хората. Едновременно с това национализмът овластява обикновения човек, който няма регулация на духа за среща с корумпиращата сила на властта. Развиват се големите авторитарни идеологични алтернативи на демократичния капитализъм - националсоциализъм, фашизъм, комунизъм. След двете Световни войни в колективното несъзнавано се загнездва идеята за повсеместна смърт изобличаваща некрофилския дух оформил XXвек.
автор Зджѝслав Бекшѝнски
Темата за пробудените орди мъртъвци, които предследват малкото останали живи хора е най-популярна в изкуството днес.
Вампирът, който пие кръв е повишен в тъмен вещер, който със сладки думи отнема волята на огромни маси от хора чрез своите магически връзки в домовете и умовете им. Изгубили своята жизнена енергия зомбитата са обречени да му служат или да мразят и преследват живите от желание да откраднат обратно живота си, защото намират, че така ще развалят проклятието.
Такава е историята на екипажите на Черната перла и Летящият Холандец в поредицата Карибски пирати.
Още по-красноречиво темата илюстрира Джордж Мартин в своята (още незавършена) "Песен за огън и лед". Там зомбитата са подчинени на Краля на нощта. С победата си той ще възцари своето кралство, в което всички герои - с техните добри и лоши качества ще бъдат обезличени до негови безмозъчни слуги.
The Cranberries ни връщат в реалността със своята песен Zombie. Тя е написана като реакция на бомбен атентат, който убива две деца в Англия.
„Но виж, не съм аз,
не е моето семейство,
в твоята глава, в твоята глава
те воюват.
...
Разбито сърце превзема
още една майка.
Щом насилието носи тишина,
трябва да сме сгрешили...“
Отново кръв
На 24 февруари 2022г. в Украйна започна война. Нова европейска война.
Предишната такава прераства в световна и взима милиони жертви. Осемдесет милиона. Число извън човешките представи. Не стига това, но тогава се разработва и използва ядрено оръжие, което и днес седи заредено. Готово да унищожи всички ни.
За много от нас, които живеем на Запад в свобода и просперитет ни изглежда безумно, че има хора, които подкрепят захвърлянето на думите и замяната им с ракети като средство за себеотстояване. Те трябва да са идиоти. Или зомбита под властта на адската машина на Путин. Дали наистина е така? На миналите избори в САЩ почти половината от всички гласували се довериха на Доналд Тръмп, за когото диктатурата изглежда е цел. В Турция властва Ердоган и пласира своя деспотичен Неоосманизъм. Изглежда, че Китай затвърждава намеренията си да се противопостави на установения Западен ред. Дори и в традиционните Европейски демокрации се забелязва поляризация на обществеността.
Модерната демократична система е в криза. Наистина ли тези стотици милиони хора осланящи се на своите авторитарни лидери са просто идиоти? Ако не са, тогава каква е причината за съмнението им в демокрацията и либералните свободи?
В търсене на смисъл
Единствено човешкото същество има нужда от нещо, заради което да живее. Образно място, в което да открие духа си и откъдето да черпи енергия за борбите си. Нещо отвъд Егото, в което да се посвети.
Според, оцелелия в нацистките концентрационни лагери, Виктор Франкъл² хората, които имат смисъл в живота си, са много по-устойчиви дори на ужасите на лагерите. Несъзнавано ние всички търсим своя смисъл всеки ден, за да добием сили да преборим трудностите на живеенето.
Тогава защо ни е толкова трудно да го открием? Какво ни пречи да сме индивиди и да измислим свой собствен смисъл на живота си?
От една страна липсата на осъзнаване, че търсим тъкмо смисъла на личния си път, а не повече удоволствие, слава или власт. Те са продукти на смисъла, а не самият него.
От друга неразбирането, че смисълът никога не извира от индивида и неговото Его, а е междуличностен и се намира отвъд Егото. Казано просто - смисли можем да намерим в споделянето. Така ни се открива нашата собствена, а и чуждата човечност.
Точно това ни кара да сме жертвоготовни и да приемем страданията на съществуването си. Лекуваме самотата си.
В старо време източниците на смисли са били неотделими от религиозните практики. Днес в голяма степен дълбокият отпечатък на старите ритуали е профанизиран, неглижиран или забравен.
Опасявам се, че в модерния капиталистически свят, в който имаме инструмент за удовлетворяването на всяка прищявка, сме много добре предпазени от сблъскването с важните въпроси на духа.
Демокрацията и индивидуализмът могат да бъдат разглеждани като ефективен инструмент на капитализма за произвеждане на власт.
Тъй като най-ефективният заместител на смисленото съществуване е упражняването на собствената воля върху другиго.
Преди потопа
По самата си природа властването е свързано с правенето на компромис от страна на управлявания в полза на властващия. По подобен начин демокрацията е свързана с компромис от абсолютна власт в полза на обръщане внимание на нуждите на възможно най-много хора.
По тези причини демократико-капиталистическия ред е изключително устойчив и Путин губи своята война, както и Хитлер преди него, но и двамата са начело на машини, които успяват сериозно да изложат недъзите на демократичния ред. Иначе подобни диктатори със склонност към геноцид никога не биха дошли на власт.
Впрочем между двамата диктатори има прилики - теорията за арийската раса и евгениката подхранващи нацизма има паралел с философията на Иван Ильин³, която е идеологическия център на Путинова Русия. Иван Ильин твърди, че Русия е "избраната държава" и нейният народ ще спаси света от покварата на Западния свят.
Крайните идеологии изграждат наратива:
Нашият лидер е бащата на народа. Той е духовен водач на нацията и я пази. Грижи се за своите хора и е готов първо да унищожи света пред това неговите хора да бъдат унищожени или да бъдат изгубени в един бездуховен хаос.
Демократичния ред на Запада е в криза именно, защото не се справя да отправи подобно послание със сърцевина от ценности. Секуларната демокрация създава достатъчно пространство всеки индивид да преследва желанията на Егото си, но не оставя достатъчно място за откриване на автентичен личен смисъл, а впоследствие и глобален смисъл.
Признак на това е поляризацията, която се оформя в Западните общества. Основната характеристика на полярните крайности във възприятията е, че се очертават мразещи се фракции - гейовете и фашистите, мюсюлманите и християните, САЩ и Китай, НАТО и Русия, белите срещу черните и тн. Враговете ни привидно подкопават ценностите ни и пречат на възвисяването ни.
Всъщност това разцепване показва, отричане от истината, че и без враг ние нямаме достъп до пространството отвъд, което дава смисъл на човешкото ни съществуване, а и нямаме идея какво да направим, за да го достигнем.
В крайност, без никакъв достъп до смисъл човек губи желание за живот или се чувства напълно безжизнен и невдъхновен. Самото съществуване е неползотворно и продължаването му се усеща безразлично.
Срещата с тази истина е много, много тежка и би нанесла сериозна рана на Егото. Затова избираме да живеем в лъжа.
Ето откъде идва жестокостта на миналото и настоящето. Живеейки в лъжа сме готови да предпазим смисъла си, който по природа усещаме като захранващ не само нас, а и всичко, което ценим на света. Преди да го изгубим по-скоро бихме унищожили света.
Оттам идват всички тези зомбита...
Истината е, че автентичния смисъл е непреходен и веднъж достигнат не би могъл да бъде изгубен. В негова защита бихме жертвали собствения си живот, а не живота на другите.
Днес осъзнали пътя на некрофилия и лъжа, който сме поели и знаейки какво търсим имаме отговорността колективно да мислим как да обърнем посоката преди да изгубим себе си и цялата останала ни човечност.
¹ Робърт Муур - юнгиански психоаналитик и изследовател на религии, автор на "Лице в лице с дракона"
² Виктор Франкъл - австрийски психиатър, оцелял по време на Холокоста в лагерите на смъртта. Автор на "Човек в търсене на смисъл"
³ Иван Ильин - политически философ, поставящ тезата, че Русия е благословена държава, тъй като в нея не се забелязват симптомите на упадъка на Запада