Едва ли би могъл да прочетеш за всички древни божества на Египет. Някои от тях са вече забравени. Някога в онези земи в полисът, който днес се нарича Навкратис, дошло едно божество наречено Тевт и пожелало да се срещне с царят Тамуз.
Изправил се богът пред царя Тамуз и му рекъл:
„Ето царю, който си най-близко до боговете сред хората, нося ти дар за твоя народ.“
И му показал каменна табла, на нея било изрисувано нещо, което царят никога не бил виждал.
"С тези символи ще можеш да изпишеш своите заповеди, за да ги следва всякога народът ти и да запечаташ историята на своето царуване, за да се помни винаги, докато Ра кара своята колесница по небосклона. Това знание ще направи хората ти по-учени и по-паметливи, защото е лек за ума и изгражда мъдрост, както се гради храм.“
Царят Тамуз внимателно претеглил думите на своят гост и отвърнал:
„Щедър дар ми носиш Тевте, но като създател на това изобретение, струва ми се не си го преценил правилно, както бащата е заслепен от любовта към чедата си и им придава качества, които нямат. Хората ще се доверят на външността на символите и ще спрат да разчитат на своята собствена памет и възможност да си припомнят природата на света, която тъй или иначе дълбоко в себе си познават. Така че това, дето ми даваш не е лек за истина, а средство за имитация, което ще накара следовниците ми да са чули много неща, но да не познават никое от тях. Ще изглеждат премогъщи, а няма да знаят нищо. На повърхността ще са мъдри, но всъщност ще са невежи.“
Богът Тевт ядосан от царската арогантност попитал:
„Отказваш ли дарът ми, смъртни царю?“
Тамуз отново помислил добре и рекъл:
„Прав си обаче Тевте, че мога да разкажа в камъка на храма историята на царуването си такава, каквото поискам. И да опиша великото си царуване отвъд преданията на разказвачите. Освен това щом дам на своите поданици тези символи и те се научат да ги ползват, ще ги предпочитат пред това да мислят за себе си, както земеделецът обича ралото си и мрази морето, защото му е непознато, макар и то да дава риба, която е по-вкусна от житото. Затова аз ще приеме този твой дар и ще го ползвам с всичките му качества.“
* текстът е адаптиран от диалогът 'Федър' на Платон, където Сократ разказва на своя събеседник Федър измислена история за изобретяване на писането, за да подкрепи аргумента си